Dec 2, 2008, 1:27 PM

Носталгия

  Poetry
649 0 3
България се казва тя -
моята хубава страна!
Със зелени планини
и пъстри низини,
но зъл и педантичен свят
погубва тази красота.
И ето ме сега,
далеч съм аз от теб,
далеч, в този труден час!
Спомен е сега -
моята хубава страна,
спомен за неотминала тъга!
Като камък,
захвърлен нейде съм сега,
безполезен и недостолепен!
Носталгията тегне,
а пътят до България е дълъг,
страшен и незнаен. 
Дали е тъй красива както някога,
а дали съм й нужен в тези времена!?
Ех... Българийо...
ти си моята хубава страна!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Николай All rights reserved.

Comments

Comments

  • разбира се, че си нужен! поздравявам те!
  • Поздрав!!!
  • Познавам тези чувства.Развълнува ме.Може стиха да не е върха,но емоцията в него е много силна.Желая ти вяра и търпение.Бъди сигурен,че винаги ще бъдеш нужен.Сърдечни поздрави.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...