2.12.2008 г., 13:27

Носталгия

648 0 3
България се казва тя -
моята хубава страна!
Със зелени планини
и пъстри низини,
но зъл и педантичен свят
погубва тази красота.
И ето ме сега,
далеч съм аз от теб,
далеч, в този труден час!
Спомен е сега -
моята хубава страна,
спомен за неотминала тъга!
Като камък,
захвърлен нейде съм сега,
безполезен и недостолепен!
Носталгията тегне,
а пътят до България е дълъг,
страшен и незнаен. 
Дали е тъй красива както някога,
а дали съм й нужен в тези времена!?
Ех... Българийо...
ти си моята хубава страна!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николай Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • разбира се, че си нужен! поздравявам те!
  • Поздрав!!!
  • Познавам тези чувства.Развълнува ме.Може стиха да не е върха,но емоцията в него е много силна.Желая ти вяра и търпение.Бъди сигурен,че винаги ще бъдеш нужен.Сърдечни поздрави.

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...