2.12.2008 г., 13:27 ч.

Носталгия 

  Поезия
512 0 3
България се казва тя -
моята хубава страна!
Със зелени планини
и пъстри низини,
но зъл и педантичен свят
погубва тази красота.
И ето ме сега,
далеч съм аз от теб,
далеч, в този труден час!
Спомен е сега -
моята хубава страна,
спомен за неотминала тъга!
Като камък,
захвърлен нейде съм сега,
безполезен и недостолепен!
Носталгията тегне,
а пътят до България е дълъг,
страшен и незнаен. 
Дали е тъй красива както някога,
а дали съм й нужен в тези времена!?
Ех... Българийо...
ти си моята хубава страна!

© Николай Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • разбира се, че си нужен! поздравявам те!
  • Поздрав!!!
  • Познавам тези чувства.Развълнува ме.Може стиха да не е върха,но емоцията в него е много силна.Желая ти вяра и търпение.Бъди сигурен,че винаги ще бъдеш нужен.Сърдечни поздрави.
Предложения
: ??:??