18 авг. 2014 г., 15:49

Носталгия

737 0 0
Беше тъжен ден.
Отдавна беше, ала помня.
Да знаех само, че не ще си вече с мен,
щях да вляза дори и в огъня, за да те върна.

Неволно спомних всичко между нас.
Неволно всеки ден си спомням
за тази наша уж вечна страст,
която без усилие да я спреш, ти допусна да си тръгне.

Не искам да те искам,
но душата все за тебе плаче.
Не ме слуша дори, когато я притискам
с димите: Недей плачи, недей, глупаче!

Ах, как боли
да спомням тази моя болка,
оставила в мен безброй следи,
но въпреки това, молеща за още.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ивета Врескова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...