Беше тъжен ден.
Отдавна беше, ала помня.
Да знаех само, че не ще си вече с мен,
щях да вляза дори и в огъня, за да те върна.

Неволно спомних всичко между нас.
Неволно всеки ден си спомням
за тази наша уж вечна страст,
която без усилие да я спреш, ти допусна да си тръгне.

Не искам да те искам,
но душата все за тебе плаче.
Не ме слуша дори, когато я притискам
с димите: Недей плачи, недей, глупаче!

Ах, как боли
да спомням тази моя болка,
оставила в мен безброй следи,
но въпреки това, молеща за още.