29 нояб. 2020 г., 03:22  

Носталгия по лятото

772 0 0

В дъната на празни бутилки,
Търсим истини някакви.
Усмивки през зъби изстискани
И реещи погледи от спомени всякакви.
Вероятно е слънчево някъде в Рая
или може би съм сбъркал планетата.
Ноември е кучка и бих я обичал, 
ако не замръзваше така по паветата...
Не търся любов, не искам съчувствие,
през прозореца гледам абстрактното.
Мирише на студ, и на инвитро мечти.
Не отричам, но човече - липсва ми лятото!

 

Ф.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Филип Филипов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...