Nov 29, 2020, 3:22 AM  

Носталгия по лятото

  Poetry
771 0 0

В дъната на празни бутилки,
Търсим истини някакви.
Усмивки през зъби изстискани
И реещи погледи от спомени всякакви.
Вероятно е слънчево някъде в Рая
или може би съм сбъркал планетата.
Ноември е кучка и бих я обичал, 
ако не замръзваше така по паветата...
Не търся любов, не искам съчувствие,
през прозореца гледам абстрактното.
Мирише на студ, и на инвитро мечти.
Не отричам, но човече - липсва ми лятото!

 

Ф.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Филип Филипов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...