Днес дълго стоях на прозореца
измит, спретнат и чист,
гледах как минаваха хората
и представях си, че и ти с тях вървиш.
В малка раничка побра се моят багаж,
но какво ли толкова съм имал?
Тук, където ти ме остави,
без майчина обич минават мойте години.
Обещала си, ще се върнеш за мене
и този дом бил единствено решение,
някога, когато остане ти време,
ще дойдеш от тук да ме вземеш. ...