Днес дълго стоях на прозореца
измит, спретнат и чист,
гледах как минаваха хората
и представях си, че и ти с тях вървиш.
В малка раничка побра се моят багаж,
но какво ли толкова съм имал?
Тук, където ти ме остави,
без майчина обич минават мойте години.
Обещала си, ще се върнеш за мене
и този дом бил единствено решение,
някога, когато остане ти време,
ще дойдеш от тук да ме вземеш.
Помниш ли, когато аз роден бях,
записала си ме с името "грях"
и тогава в онзи момент
била отрекла си се от мен.
Дали сълза за мен си проронила
или си бързала много,
но тихичко шепнат другите,
че дори за сбогом не съм бил целунат.
Но аз на никого не вярвам,
стоя с часове на този прозорец
и да не ме подминеш се моля,
както правят другите хора.
Защо оставила си ме тук мамо
аз теб имал тогава съм само,
но всеки ден ти прощавам
и няма да спра...да се надявам.
08.05.2013 г. Иф
© Лидия Александрова Всички права запазени