9.05.2013 г., 12:50  

Нося името "Грях"

564 0 0

 Днес дълго стоях на прозореца

 измит, спретнат и чист,

 гледах как минаваха хората

 и представях си, че и ти с тях вървиш.

 

 В малка раничка побра се моят багаж,

 но какво ли толкова съм имал?  

 Тук, където ти ме остави,

 без майчина обич минават мойте години.  

 

 Обещала си, ще се върнеш за мене

 и този дом бил единствено решение,  

 някога, когато остане ти време,

 ще дойдеш от тук да ме вземеш.

 

 Помниш ли, когато аз роден бях,

 записала си ме с името "грях"

 и тогава в онзи момент

 била отрекла си се от мен.

 

 Дали сълза за мен си проронила

 или си бързала много,

 но тихичко шепнат другите,

 че дори за сбогом не съм бил целунат.

 

  Но аз на никого не вярвам,

  стоя с часове на този прозорец

  и да не ме подминеш се моля,

  както правят другите хора.

 

 Защо оставила си ме тук мамо

 аз теб имал тогава съм само,

 но всеки ден ти прощавам

 и няма да спра...да се надявам.

 

 08.05.2013 г.  Иф

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лидия Александрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...