May 9, 2013, 12:50 PM  

Нося името "Грях"

  Poetry » Other
561 0 0

 Днес дълго стоях на прозореца

 измит, спретнат и чист,

 гледах как минаваха хората

 и представях си, че и ти с тях вървиш.

 

 В малка раничка побра се моят багаж,

 но какво ли толкова съм имал?  

 Тук, където ти ме остави,

 без майчина обич минават мойте години.  

 

 Обещала си, ще се върнеш за мене

 и този дом бил единствено решение,  

 някога, когато остане ти време,

 ще дойдеш от тук да ме вземеш.

 

 Помниш ли, когато аз роден бях,

 записала си ме с името "грях"

 и тогава в онзи момент

 била отрекла си се от мен.

 

 Дали сълза за мен си проронила

 или си бързала много,

 но тихичко шепнат другите,

 че дори за сбогом не съм бил целунат.

 

  Но аз на никого не вярвам,

  стоя с часове на този прозорец

  и да не ме подминеш се моля,

  както правят другите хора.

 

 Защо оставила си ме тук мамо

 аз теб имал тогава съм само,

 но всеки ден ти прощавам

 и няма да спра...да се надявам.

 

 08.05.2013 г.  Иф

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лидия Александрова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...