2 окт. 2014 г., 10:14

Ноти за лебедова песен

778 1 13

 

 

  НОТИ ЗА ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН

 

 

Беше ябълка тя. Превъзходна.

С цвят златист и със есенна сладост.

Гръмотевица падна в короната

и подпали дървото без жалост.

 

Остра брадва тогава отсече

овъглените клони мъртвешки.

Ала гордият ствол се зарече

пак да ражда, потресен от грешката.

 

И във своята песен предсмъртна

се закичи със клонче цъфтящо.

Но дървото бе вече запътено

към земята - и майка, и мащеха.

 

То последните сили напрегна

да изхрани децата си плодни...

Днес видях как трагично е легнало

на пръстта от вихрушка съборено.

 

Ситни ябълки, жълтозелени

аз с премръзнали пръсти събирам.

Не, не гледайте втренчено в мене!

Да, заплаках... Дали ме разбирате?

 

01.10.2014

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Панайотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Ани, не бях чела това стихотворение на Валери Петров и ти благодаря, че ме насочи към него! Той е наистина велик поет! Мир на праха му!
  • Любимото ми стихотворение на Валери Петров е "Горска басня". Ако го прочетеш ще усетиш защо мълчах и не коментирах от първото четене стиха ти.
    Твоето стихотворение като цяло е много образно, много хубаво, а въпросът накрая звучи риторично и затова не коментираме предполагам. Това го казвам заради първият ти коментар.
  • Имам направена и снимка - наведено на 45 градуса над земята, голо, окастрено дърво без връх, просто ствол, с един единствен избил от плътта му клон, целия отрупан с малки ябълчици...
    Аз наистина плаках, след като видях този истински герой повален на земята...
    Нека помълчим над това дърво, Светле...
  • Нека помълчим над това дърво ...
  • Имам много стихотворения, посветени на конкретни дървета - те са мои приятели. Ако съм успяла да предам усещането си, значи написаното от мен е трябвало да види бял свят.
    Благодаря ти, Вал!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...