pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
874 17034
2 oct 2014, 10:14

Ноти за лебедова песен 

  Poesía » Otra
653 1 13

 

 

  НОТИ ЗА ЛЕБЕДОВА ПЕСЕН

 

 

Беше ябълка тя. Превъзходна.

С цвят златист и със есенна сладост.

Гръмотевица падна в короната

и подпали дървото без жалост.

 

Остра брадва тогава отсече

овъглените клони мъртвешки.

Ала гордият ствол се зарече

пак да ражда, потресен от грешката.

 

И във своята песен предсмъртна

се закичи със клонче цъфтящо.

Но дървото бе вече запътено

към земята - и майка, и мащеха.

 

То последните сили напрегна

да изхрани децата си плодни...

Днес видях как трагично е легнало

на пръстта от вихрушка съборено.

 

Ситни ябълки, жълтозелени

аз с премръзнали пръсти събирам.

Не, не гледайте втренчено в мене!

Да, заплаках... Дали ме разбирате?

 

01.10.2014

 

© Мария Панайотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Ани, не бях чела това стихотворение на Валери Петров и ти благодаря, че ме насочи към него! Той е наистина велик поет! Мир на праха му!
  • Любимото ми стихотворение на Валери Петров е "Горска басня". Ако го прочетеш ще усетиш защо мълчах и не коментирах от първото четене стиха ти.
    Твоето стихотворение като цяло е много образно, много хубаво, а въпросът накрая звучи риторично и затова не коментираме предполагам. Това го казвам заради първият ти коментар.
  • Имам направена и снимка - наведено на 45 градуса над земята, голо, окастрено дърво без връх, просто ствол, с един единствен избил от плътта му клон, целия отрупан с малки ябълчици...
    Аз наистина плаках, след като видях този истински герой повален на земята...
    Нека помълчим над това дърво, Светле...
  • Нека помълчим над това дърво ...
  • Имам много стихотворения, посветени на конкретни дървета - те са мои приятели. Ако съм успяла да предам усещането си, значи написаното от мен е трябвало да види бял свят.
    Благодаря ти, Вал!
  • Ох, Мария!
  • Ели, душата ми се напълни след твоите думи... и очите също...
    Много, много ти благодаря!
  • Мария, вероятно мълчанието е заради силата на стиха ти.
    Лично аз го чета няколко пъти и някакво неопределено чувство ме хваща за гърлото... съчетала си емоция, разум, мъдрост, нежност, любов, постигнала си силното въздействие на един страхотен стих!
    Какво да кажеш след такъв прочит... Когато душата е докосната и разтревожена от посланието и богатството на метафоричността... и не само, просто трябва да се помълчи.
    Много ми хареса!!!
    След първия прочит не можах да реагирам, но после си поплаках... много сила в този стих...
    ((( )))
  • Светле, много светлина и надежда има в думите ти! Дано успеем да превърнем тази вяра в истина!
  • Дървото живее определен брой години и затова изсъхва.
    Народът ни оцелява векове и пак ще оцелее, трябва само някой да го събуди!
    Поздрави за стиха!!
  • Благодаря ви, момичета!
    Стихотворението и посветено на едно реалистично дърво в двора ми, но наистина е една огромна метафора за нашия живот.
  • Разбирам те,Мария,само как те разбирам!Всички ние сме като тази ябълка,раждаща напук на гръмотевиците и брадвите-народ от оцеляващи!
  • Исках да ви чуя, но всички мълчите...
    Дали заради стиха в края на стихотворението:
    "Не, не гледайте втренчено в мене!"?
    Изглежда ви на театрално маниерничене или на спусната от мен стена?
    Простете, ако така сте го разбрали! Нали всички ние пишем и публикуваме, за да чуем мнението на останалите...
Propuestas
: ??:??