29 авг. 2024 г., 10:33

Нов дъх

675 1 2

Моля те, отвлечи ме от битовизма,
заведи ме някъде на някое място,
обгърнато в гъста мъгла. 

Заведи ме вдън земя, навътре
из дебрите на тъмната ми душа, 
където не се вижда по-далеч от педя.
За да останем сами аз и ти, 
с погледи вперени, пронизващи, 
прозиращи отвъд плътта. 
Ще бъдеш ли моята Муза?
Аз отдавна си нямам,
загуби се в ежедневието... 
Затова отвлечи ме от битовизма, моля те

и вдъхни във дните ми новост. 

 

Тина Чели 

януари 2024 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за отзива, Младен!
    За инакомислещите никъде не е лесно и в чужбина дори
  • За жалост българинът е основна мярка за битовизма. Точно този негов битовизъм и склонността му към дребнотемие, превръщат съществуването на инакомислещите в тази страна в адово преживяване. По-интелигентните от тях умишлено се преструват на битови хора, за да не станат жертва на лов на вещици.

    Хареса ми призивът в този стих и формата, в която е поднесен!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...