29 авг. 2024 г., 10:33

Нов дъх

674 1 2

Моля те, отвлечи ме от битовизма,
заведи ме някъде на някое място,
обгърнато в гъста мъгла. 

Заведи ме вдън земя, навътре
из дебрите на тъмната ми душа, 
където не се вижда по-далеч от педя.
За да останем сами аз и ти, 
с погледи вперени, пронизващи, 
прозиращи отвъд плътта. 
Ще бъдеш ли моята Муза?
Аз отдавна си нямам,
загуби се в ежедневието... 
Затова отвлечи ме от битовизма, моля те

и вдъхни във дните ми новост. 

 

Тина Чели 

януари 2024 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за отзива, Младен!
    За инакомислещите никъде не е лесно и в чужбина дори
  • За жалост българинът е основна мярка за битовизма. Точно този негов битовизъм и склонността му към дребнотемие, превръщат съществуването на инакомислещите в тази страна в адово преживяване. По-интелигентните от тях умишлено се преструват на битови хора, за да не станат жертва на лов на вещици.

    Хареса ми призивът в този стих и формата, в която е поднесен!

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...