29 авг. 2024 г., 10:33

Нов дъх

680 1 2

Моля те, отвлечи ме от битовизма,
заведи ме някъде на някое място,
обгърнато в гъста мъгла. 

Заведи ме вдън земя, навътре
из дебрите на тъмната ми душа, 
където не се вижда по-далеч от педя.
За да останем сами аз и ти, 
с погледи вперени, пронизващи, 
прозиращи отвъд плътта. 
Ще бъдеш ли моята Муза?
Аз отдавна си нямам,
загуби се в ежедневието... 
Затова отвлечи ме от битовизма, моля те

и вдъхни във дните ми новост. 

 

Тина Чели 

януари 2024 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря за отзива, Младен!
    За инакомислещите никъде не е лесно и в чужбина дори
  • За жалост българинът е основна мярка за битовизма. Точно този негов битовизъм и склонността му към дребнотемие, превръщат съществуването на инакомислещите в тази страна в адово преживяване. По-интелигентните от тях умишлено се преструват на битови хора, за да не станат жертва на лов на вещици.

    Хареса ми призивът в този стих и формата, в която е поднесен!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...