Моля те, отвлечи ме от битовизма,
заведи ме някъде на някое място,
обгърнато в гъста мъгла.
Заведи ме вдън земя, навътре
из дебрите на тъмната ми душа,
където не се вижда по-далеч от педя.
За да останем сами аз и ти,
с погледи вперени, пронизващи,
прозиращи отвъд плътта.
Ще бъдеш ли моята Муза?
Аз отдавна си нямам,
загуби се в ежедневието...
Затова отвлечи ме от битовизма, моля те
и вдъхни във дните ми новост.
Тина Чели
януари 2024
© Тина All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
