29.08.2024 г., 10:33

Нов дъх

669 1 2

Моля те, отвлечи ме от битовизма,
заведи ме някъде на някое място,
обгърнато в гъста мъгла. 

Заведи ме вдън земя, навътре
из дебрите на тъмната ми душа, 
където не се вижда по-далеч от педя.
За да останем сами аз и ти, 
с погледи вперени, пронизващи, 
прозиращи отвъд плътта. 
Ще бъдеш ли моята Муза?
Аз отдавна си нямам,
загуби се в ежедневието... 
Затова отвлечи ме от битовизма, моля те

и вдъхни във дните ми новост. 

 

Тина Чели 

януари 2024 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Тина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря за отзива, Младен!
    За инакомислещите никъде не е лесно и в чужбина дори
  • За жалост българинът е основна мярка за битовизма. Точно този негов битовизъм и склонността му към дребнотемие, превръщат съществуването на инакомислещите в тази страна в адово преживяване. По-интелигентните от тях умишлено се преструват на битови хора, за да не станат жертва на лов на вещици.

    Хареса ми призивът в този стих и формата, в която е поднесен!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...