Лютиче (Валя Сотирова)
328 274
5 нояб. 2022 г., 12:38

Нов ред 

  Поэзия
227 1 3

Повярвахме ли в даровете на живота

чрез мисли помпозни с надути размери?

Заради химерната радост, бленуваща,

нагазихме в проблеми, цели вселени.

 

Почувствахме ли желаният миг

с усета на неверие коварно и празно?

Сред сгради високи и икономически срив

загубихме огънчето в  своите пазви.

 

Материята погълна го лакомо с нищото,

прикрита зад догми и лозунги славни.

Разделени с граници, уловени от скришното,

създадохме реалности с дълбоки капани.

 

А само да знаехме, а само да можехме

да видим своята, кристално-чиста душа...

Не бихме чакали и секунда мълчание

довело до новото робство и  нов ред за света.

© Валя Сотирова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • В политиката няма да стане по-добре. Не е било и няма да стане! Хубав ден и на теб!
  • Всички сме в своето време, на времевата си права! Животът е твърде кратък, и не дава лесна награда! Дали ще се борим, дали ще прогледнем, но с чакане не ще го дочакаме, нашето щастливо време! Хубав ден, Тони!
  • Валя, не всичко е толкова лесно! Победата се отвоюва с бунт, готови ли сме за него? С мирни средства не става, а аз не съм привърженик на войните...
Предложения
: ??:??