Нов ред
Повярвахме ли в даровете на живота
чрез мисли помпозни с надути размери?
Заради химерната радост, бленуваща,
нагазихме в проблеми, цели вселени.
Почувствахме ли желаният миг
с усета на неверие коварно и празно?
Сред сгради високи и икономически срив
загубихме огънчето в своите пазви.
Материята погълна го лакомо с нищото,
прикрита зад догми и лозунги славни.
Разделени с граници, уловени от скришното,
създадохме реалности с дълбоки капани.
А само да знаехме, а само да можехме
да видим своята, кристално-чиста душа...
Не бихме чакали и секунда мълчание
довело до новото робство и нов ред за света.
© Валя Сотирова All rights reserved.
