Нов ред
Повярвахме ли в даровете на живота
чрез мисли помпозни с надути размери?
Заради химерната радост, бленуваща,
нагазихме в проблеми, цели вселени.
Почувствахме ли желаният миг
с усета на неверие коварно и празно?
Сред сгради високи и икономически срив
загубихме огънчето в своите пазви.
Материята погълна го лакомо с нищото,
прикрита зад догми и лозунги славни.
Разделени с граници, уловени от скришното,
създадохме реалности с дълбоки капани.
А само да знаехме, а само да можехме
да видим своята, кристално-чиста душа...
Не бихме чакали и секунда мълчание
довело до новото робство и нов ред за света.
© Валя Сотирова All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
В политиката няма да стане по-добре. Не е било и няма да стане! Хубав ден и на теб!
-
Всички сме в своето време, на времевата си права! Животът е твърде кратък, и не дава лесна награда! Дали ще се борим, дали ще прогледнем, но с чакане не ще го дочакаме, нашето щастливо време! Хубав ден, Тони!
-
Валя, не всичко е толкова лесно! Победата се отвоюва с бунт, готови ли сме за него? С мирни средства не става, а аз не съм привърженик на войните...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
