30 дек. 2013 г., 00:37

Нова година и точиците...

1K 0 1

 

Всяка Нова година е измислица,

узаконена от човека,

за да придаде оправдание на живота.

 

Тя е змия с опашка във устата си.

 

Танцът на кокетка,

който  ще укроти гнева

на огнения повелител,

разкривайки му вечните си прелести.

 

Показвайки  му дишащите точици,

 по многоцветната си  дреха.

 

Всяка Нова година

е виртуалната ограда,

зад която пазим усмивките,

надеждите и вярата...

благословения си труд

и любовта към всичко.

 

Тя е рамката, в която вграждаме Живота.

 

Вълната на сбогуването - към брега

и новородената  вълна  сред дълбините

на безбрежието.

 

Тя е пътуване в значимостта на нищото

и наковалнята за лемежа на смисъла.

 

Осветяваме я с фойерверки,

за да преминем само светлите  пътеки.

 

Слагаме я на богата трапеза,

за да бъде най-личният ни гост.

 

Пеем и танцуваме,

за да ни обича като деца.

 

Светещите от щастие точици

 пак огряват дрехата на Земята.

Ще придадат смисъл

и на тая Нова година...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Диана Кънева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...