Dec 30, 2013, 12:37 AM

Нова година и точиците...

1K 0 1

 

Всяка Нова година е измислица,

узаконена от човека,

за да придаде оправдание на живота.

 

Тя е змия с опашка във устата си.

 

Танцът на кокетка,

който  ще укроти гнева

на огнения повелител,

разкривайки му вечните си прелести.

 

Показвайки  му дишащите точици,

 по многоцветната си  дреха.

 

Всяка Нова година

е виртуалната ограда,

зад която пазим усмивките,

надеждите и вярата...

благословения си труд

и любовта към всичко.

 

Тя е рамката, в която вграждаме Живота.

 

Вълната на сбогуването - към брега

и новородената  вълна  сред дълбините

на безбрежието.

 

Тя е пътуване в значимостта на нищото

и наковалнята за лемежа на смисъла.

 

Осветяваме я с фойерверки,

за да преминем само светлите  пътеки.

 

Слагаме я на богата трапеза,

за да бъде най-личният ни гост.

 

Пеем и танцуваме,

за да ни обича като деца.

 

Светещите от щастие точици

 пак огряват дрехата на Земята.

Ще придадат смисъл

и на тая Нова година...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Кънева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...