Новините в рохкавия залез
Щурав дъжд нащрака новините,
кърпен съм, умит, но не личи,
врабчовците все без мен се скитат,
гаргата ме сли́та и гълчи,
грака ми на шапката от вестник,
махам й с усмивка на дете,
научавам новините пресни –
косът винаги ми ги чете.
Вестите съвсем са обичайни:
слънцето си въ́рза дъждобран,
прецъфтяват ли́повите тайни
и последно – косът е обран!
Липсва му една любовна песен,
жълъдче от стогодишен дъб,
две дъждовни рими – кой ли, честно,
ще отмъкне всичкото на гръб?!
Камъче търкаля костенурка
с охлюв, закачулен от листо,
жабата на гьола се цамбурка
и не знае нищо, сто на сто.
И решиха мъдри буболечки,
прелетели цялата земя,
взел ги е духът на Капулети –
как така, да питам не посмях.
Избледняха вестите, на суша
рохкавият залез ги прибра.
Косът клъвна копчето ми, уж съм
страшното плашило – няма страх...
В ризата ми с птичето се гушат:
жълъд, песен, рими и перца
и нали съм чучело бездушно,
топля ги с карирани сърца.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Красимира Чакърова Все права защищены
