Крача към миналото славно на България,

в отломките на поредното правителство свалено.

От величествена стана тя трагикомедия,

аз виждам - името ù днес е опетнено.

Виждам Левски сред софийските полета,

виждам черната бесилка, стъпалата бели.

Косата му вятър февруарски развява

(досущ кат байряка) и даже зверовете,

в знак на почит, главите си са свели.

Ей го Ботев в славния Радецки,

ей я четата безстрашно предрешена,

и куршумът, опълченците пронизал,

недописаният подвиг, смърт или свобода?!

Години славни, години кръвни,

отминали, посрамени от идеи нови и модерни.

Да живеем в минало - не може.

Да пишем настояще - трудно.

Очите слепи са за подвизи лъжливи,

душите пълни са с псевдо обещания.

Трябва ни спасение!

И ето, чува се грохот зловещ,

стъпки отекват, отправили взор

към нашето бъдеще.

Ето ги - идат! Новите апостоли!

Обляни не в кръв, а в надежди светли.

С пушки на рамо, мечти са им сачмите.

Те са млади, бодри, смели.

Те ще избършат на България сълзите.

Ето го, приятели, нашето спасение -

новите апостоли сме ти и аз,

онзи там и този тук.

Новите апостоли сме ние с вас!