14.02.2010 г., 22:11

Новите апостоли

972 0 0

 

Крача към миналото славно на България,

в отломките на поредното правителство свалено.

От величествена стана тя трагикомедия,

аз виждам - името ù днес е опетнено.

 

 

Виждам Левски сред софийските полета,

виждам черната бесилка, стъпалата бели.

Косата му вятър февруарски развява

(досущ кат байряка) и даже зверовете,

в знак на почит, главите си са свели.

 

 

Ей го Ботев в славния Радецки,

ей я четата безстрашно предрешена,

и куршумът, опълченците пронизал,

недописаният подвиг, смърт или свобода?!

 

 

Години славни, години кръвни,

отминали, посрамени от идеи нови и модерни.

Да живеем в минало - не може.

Да пишем настояще - трудно.

 

 

Очите слепи са за подвизи лъжливи,

душите пълни са с псевдо обещания.

Трябва ни спасение!

 

 

И ето, чува се грохот зловещ,

стъпки отекват, отправили взор

към нашето бъдеще.

Ето ги - идат! Новите апостоли!

 

 

Обляни не в кръв, а в надежди светли.

С пушки на рамо, мечти са им сачмите.

Те са млади, бодри, смели.

Те ще избършат на България сълзите.

 

 

Ето го, приятели, нашето спасение -

новите апостоли сме ти и аз,

онзи там и този тук.

Новите апостоли сме ние с вас!

 

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...