Крача към миналото славно на България,
в отломките на поредното правителство свалено.
От величествена стана тя трагикомедия,
аз виждам - името ù днес е опетнено.
Виждам Левски сред софийските полета,
виждам черната бесилка, стъпалата бели.
Косата му вятър февруарски развява
(досущ кат байряка) и даже зверовете,
в знак на почит, главите си са свели.
Ей го Ботев в славния Радецки,
ей я четата безстрашно предрешена,
и куршумът, опълченците пронизал,
недописаният подвиг, смърт или свобода?!
Години славни, години кръвни,
отминали, посрамени от идеи нови и модерни.
Да живеем в минало - не може.
Да пишем настояще - трудно.
Очите слепи са за подвизи лъжливи,
душите пълни са с псевдо обещания.
Трябва ни спасение!
И ето, чува се грохот зловещ,
стъпки отекват, отправили взор
към нашето бъдеще.
Ето ги - идат! Новите апостоли!
Обляни не в кръв, а в надежди светли.
С пушки на рамо, мечти са им сачмите.
Те са млади, бодри, смели.
Те ще избършат на България сълзите.
Ето го, приятели, нашето спасение -
новите апостоли сме ти и аз,
онзи там и този тук.
Новите апостоли сме ние с вас!
© Марти Петрова Стефанова Всички права запазени