Стъпалата на живота,
качвам ги и слизам.
Красива е онази строфа,
с която те приспивам.
Посипвам сняг в косите ти
копринени, безсмислено
прегръщам мечтите си пресилени...
В очите ти понякога се давя, правя
невъзможното, дълбоко в тях
да се забравя и пребродя сложното...
Откривам в теб човека, новия,
с усмивка ще приема новите условия...