Новия завет
Люспя лука на мрачните си очаквания,
сливат се с другите безобразия.
Разчленявам дните за разнообразие.
На антиутопия прилича стремежа,
на Бога да бъдеш лице.
Без надежда отпускам ръце.
Вливам се в шумните празнодумия
боли ме ухапаното от детския смях.
Затварям очи, мисля за мечтата....
Боже.....
нека повярвам в любовта ти,
в милостта ...
и безсмъртието на душата.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Сатин Роксан Все права защищены
Добра си! Отдавна не беше публикувала.......