Новия завет
Люспя лука на мрачните си очаквания,
сливат се с другите безобразия.
Разчленявам дните за разнообразие.
На антиутопия прилича стремежа,
на Бога да бъдеш лице.
Без надежда отпускам ръце.
Вливам се в шумните празнодумия
боли ме ухапаното от детския смях.
Затварям очи, мисля за мечтата....
Боже.....
нека повярвам в любовта ти,
в милостта ...
и безсмъртието на душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Сатин Роксан Всички права запазени
Добра си! Отдавна не беше публикувала.......