21 авг. 2006 г., 12:35

Новият ден 

  Поэзия
638 0 10
Тръпно пробужда се новият ден –
гол и бездомен сирак.
От първи лъчи ослепен,
нахлу в мъртво пустия град.

Огледа се тихо и някак смутен,
се закашля шумно в мотор на такси.
Премигна в зелено росният ден
и плъзна навред сред липи.

Болно изсъска трудният ден –
стотици врати автобусни
дружно родиха и тебе и мен
на улици шумни и мръсни.

Тръпно пробуди се новият ден.
Той в любовта е простак –
мъртви роди ни, и тебе и мен,
старият сприхав глупак.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??