27 окт. 2012 г., 16:26

Новият ден 

  Поэзия » Белые стихи
879 0 0

Слънцето прободе с лъчи небето 

и го събуди.

Обля го в жълто, 

а то от изненада поруменя.

Луната от другия край 

помаха за сбогом и избледня.

Мълчанието втръсна само на себе си 

и се хвърли от скалите.

Разби се във шумна вълна.

Новороденото слънце 

прогледна и видя света.

Тръгна на път по небето и пръсна цвят 

по всичко, до което се докосна. 

Между водата и огъня проходи новият ден.

© Галина Георгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??