27.10.2012 г., 16:26

Новият ден

1.2K 0 0

Слънцето прободе с лъчи небето 

и го събуди.

Обля го в жълто, 

а то от изненада поруменя.

Луната от другия край 

помаха за сбогом и избледня.

Мълчанието втръсна само на себе си 

и се хвърли от скалите.

Разби се във шумна вълна.

Новороденото слънце 

прогледна и видя света.

Тръгна на път по небето и пръсна цвят 

по всичко, до което се докосна. 

Между водата и огъня проходи новият ден.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Галина Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...