27.10.2012 г., 16:26 ч.

Новият ден 

  Поезия » Бели стихове
739 0 0

Слънцето прободе с лъчи небето 

и го събуди.

Обля го в жълто, 

а то от изненада поруменя.

Луната от другия край 

помаха за сбогом и избледня.

Мълчанието втръсна само на себе си 

и се хвърли от скалите.

Разби се във шумна вълна.

Новороденото слънце 

прогледна и видя света.

Тръгна на път по небето и пръсна цвят 

по всичко, до което се докосна. 

Между водата и огъня проходи новият ден.

© Галина Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??