iliana_2108 (Илиана)
3 10
6 мар. 2006 г., 12:06

новият път 

  Поэзия
1308 0 3
 
Ти поемаш по новия път,
но се спираш внезапно
и жадно търсиш стария кът,
но не ще го върнеш обратно.
Животът много бързо го отне
и с подиравка друг ти даде,
защо тъй тихо го прие,
защо тъй лесно се предаде?
Не опита поне да запазиш
частица от малкия кът,
и така жестоко го прегази
и така го обрече на смърт.
А колко спомени събира той,
колко сълзи, смях и плахост,
но хайде, продължавай пътя свой,
така погубваш себе си, за жалост.
Ще мине ден, ще станат два,
с време тъгата бавничко умира,
самият ти поиска всичко това,
затова върви и недей се спира.

© Илиана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наистина е хубаво!
  • много е красиво,макар че е тъжно...6 от мен
  • стихотворението е много хубаво,само дето ми стана жал за този за който е писано.
Предложения
: ??:??