новият път
Ти поемаш по новия път,
но се спираш внезапно
и жадно търсиш стария кът,
но не ще го върнеш обратно.
Животът много бързо го отне
и с подиравка друг ти даде,
защо тъй тихо го прие,
защо тъй лесно се предаде?
Не опита поне да запазиш
частица от малкия кът,
и така жестоко го прегази
и така го обрече на смърт.
А колко спомени събира той,
колко сълзи, смях и плахост,
но хайде, продължавай пътя свой,
така погубваш себе си, за жалост.
Ще мине ден, ще станат два,
с време тъгата бавничко умира,
самият ти поиска всичко това,
затова върви и недей се спира.
© Илиана All rights reserved.
