Засели се, в дървото под прозорците, по волята на пролетния птичи зов, и талантлив, и неуморно гласовит певец, жадуващ за живот и за любов.
Не знам дали строи гнездото си когато пее и струва ми се, че откакто е дошъл- не спи, и не разделя дните- ни на черни, ни на бели. При него няма отчаяние, умора и беди.
Пригласят му петлите на разсъмване. Небето се протяга. Планината розовее. Притихва вятърът и в утрото се гушва, а слънчицето бърза над света ни да изгрее.
И аз имам нов съсед. И той пее посред нощ след първата бутилка. Предложих на останалите от етажа да му драсна стихче, а те не - "мечка" ще му правим. Та такива работи. Дано не съм разбил на някого илюзията за добрите съседи. Иначе стихотворението много ми хареса. Особено за вятъра и гушкането. Поздравления!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.