24.03.2013 г., 8:25  

Новият съсед

780 0 10
 
Новият съсед
Засели се, в дървото под прозорците,
по волята на пролетния птичи зов,
и талантлив, и неуморно гласовит
певец, жадуващ за живот и за любов.

Не знам дали строи гнездото си когато пее
и струва ми се, че откакто е дошъл- не спи,
и не разделя дните- ни на черни, ни на бели.
При него няма отчаяние, умора и беди.

Пригласят му петлите на разсъмване.
Небето се протяга. Планината розовее.
Притихва вятърът и в утрото се гушва,
а слънчицето бърза над света ни да изгрее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...