24.03.2013 г., 8:25  

Новият съсед

765 0 10
 
Новият съсед
Засели се, в дървото под прозорците,
по волята на пролетния птичи зов,
и талантлив, и неуморно гласовит
певец, жадуващ за живот и за любов.

Не знам дали строи гнездото си когато пее
и струва ми се, че откакто е дошъл- не спи,
и не разделя дните- ни на черни, ни на бели.
При него няма отчаяние, умора и беди.

Пригласят му петлите на разсъмване.
Небето се протяга. Планината розовее.
Притихва вятърът и в утрото се гушва,
а слънчицето бърза над света ни да изгрее.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...