Усмивка искрена и по детски чиста
И гледа те все във очите
Иначе е замислена, но все пак лъчиста
Младост струи от гърдите
Листо едно подарих ѝ
Избрано специално за нея
Не разбрах какво си помисли
Бях си пийнал и нямам идея
Нарушавам структури
Разбивам коплети
Истроия пиша
С неясен завършек
А ямба, хорея - те са проклети
За бели стихове отварям си пътя
© Юнеско Чомски Все права защищены