Dec 22, 2022, 10:39 AM

Ново начало

  Poetry » Love
716 1 0

Усмивка искрена и по детски чиста

И гледа те все във очите

Иначе е замислена, но все пак лъчиста

Младост струи от гърдите

 

Листо едно подарих ѝ

Избрано специално за нея

Не разбрах какво си помисли

Бях си пийнал и нямам идея

 

Нарушавам структури

Разбивам коплети

Истроия пиша 

С неясен завършек

А ямба, хорея - те са проклети

За бели стихове отварям си пътя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юнеско Чомски All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...