30 янв. 2007 г., 00:58

Ново начало

1.3K 0 13

Миг нов. Ново очакване. Мисли красиви.

Пробужда ме новият ден.

Омайващо - трепетни, стихийни и диви

мечти възродяват се в мен.

 

Стоя. Удивлявам се. Утро усмихнато.

Без хленч аз посрещам мига.

Така ме боляха горчиви неистини,
забравих ги, далеч са сега.

 

Животът красив е. Дано да предложи ми

със мен той да бъде ортак -

по - мъдър от всякога. Дали и възможно е

любов да възкръсва ме пак?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...