30.01.2007 г., 0:58

Ново начало

1.3K 0 13

Миг нов. Ново очакване. Мисли красиви.

Пробужда ме новият ден.

Омайващо - трепетни, стихийни и диви

мечти възродяват се в мен.

 

Стоя. Удивлявам се. Утро усмихнато.

Без хленч аз посрещам мига.

Така ме боляха горчиви неистини,
забравих ги, далеч са сега.

 

Животът красив е. Дано да предложи ми

със мен той да бъде ортак -

по - мъдър от всякога. Дали и възможно е

любов да възкръсва ме пак?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...