30.01.2007 г., 0:58

Ново начало

1.3K 0 13

Миг нов. Ново очакване. Мисли красиви.

Пробужда ме новият ден.

Омайващо - трепетни, стихийни и диви

мечти възродяват се в мен.

 

Стоя. Удивлявам се. Утро усмихнато.

Без хленч аз посрещам мига.

Така ме боляха горчиви неистини,
забравих ги, далеч са сега.

 

Животът красив е. Дано да предложи ми

със мен той да бъде ортак -

по - мъдър от всякога. Дали и възможно е

любов да възкръсва ме пак?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ПЕТЯ ГРИГОРОВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...