Миг нов. Ново очакване. Мисли красиви.
Пробужда ме новият ден.
Омайващо - трепетни, стихийни и диви
мечти възродяват се в мен.
Стоя. Удивлявам се. Утро усмихнато.
Без хленч аз посрещам мига.
Така ме боляха горчиви неистини,
забравих ги, далеч са сега.
Животът красив е. Дано да предложи ми
със мен той да бъде ортак -
по - мъдър от всякога. Дали и възможно е
любов да възкръсва ме пак?
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
