Миг нов. Ново очакване. Мисли красиви.
Пробужда ме новият ден.
Омайващо - трепетни, стихийни и диви
мечти възродяват се в мен.
Стоя. Удивлявам се. Утро усмихнато.
Без хленч аз посрещам мига.
Така ме боляха горчиви неистини,
забравих ги, далеч са сега.
Животът красив е. Дано да предложи ми
със мен той да бъде ортак -
по - мъдър от всякога. Дали и възможно е
любов да възкръсва ме пак?
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
