Миг нов. Ново очакване. Мисли красиви.
Пробужда ме новият ден.
Омайващо - трепетни, стихийни и диви
мечти възродяват се в мен.
Стоя. Удивлявам се. Утро усмихнато.
Без хленч аз посрещам мига.
Така ме боляха горчиви неистини,
забравих ги, далеч са сега.
Животът красив е. Дано да предложи ми
със мен той да бъде ортак -
по - мъдър от всякога. Дали и възможно е
любов да възкръсва ме пак?
© ПЕТЯ ГРИГОРОВА All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
