Пристигаш в шейната си, с бяла тиара,
развяла си грива, с блестящи очи.
Седи мълчаливо годината стара,
тъгата си крие. Дано не личи!
И всички посрещат те, дръзка и млада,
невинна и чиста. Девица в снега.
Надеждата тихо в нозете ти пада,
побягва по мръзнало стара тъга.
Ти храм си на вярата. Някой се кръсти.
С преляло от обич човешко сърце.
Кроиш ни съдбите с треперещи пръсти,
икона е твоето светло лице... ...