Пристигаш в шейната си, с бяла тиара,
развяла си грива, с блестящи очи.
Седи мълчаливо годината стара,
тъгата си крие. Дано не личи!
И всички посрещат те, дръзка и млада,
невинна и чиста. Девица в снега.
Надеждата тихо в нозете ти пада,
побягва по мръзнало стара тъга.
Ти храм си на вярата. Някой се кръсти.
С преляло от обич човешко сърце.
Кроиш ни съдбите с треперещи пръсти,
икона е твоето светло лице...
Не слушай ти хорските празни похвали!
В душчките детските утрето виж.
Добре си дошла! Полунощ щом превали,
владей и обичай! Дори да сгрешиш!
Часовникът тръпне. Минута остава,
годината стара захлопва врата...
Ти Нова годино, щастлива и здрава,
дано си! За обич и мир по света.
© Надежда Ангелова Всички права запазени