23 дек. 2008 г., 00:25

Новогодишно убийство

1.2K 0 2

НОВОГОДИШНО УБИЙСТВО


Всяка година в чест на благополучното

завъртане около Слънцето, на уж цивили-

зованата планета Земя, няколко милиона

души убиват няколко милиона Елхи, като

избират, разбира се, най-красивите…

После ги вкарват във къщите си, украсяват

ги празнично и весело танцуват около умиращите им трупове…



   Смехът във празничната нощ,

                             несекващ и безкраен,

   звънят и чашите безброй,

                             пресъхващи на екс!


   Засмяни хиляди лица

                            празнуват тази нощ,

   една умираща елха

                            ухае тъй красиво…


    Гирлянди в клоните блестят,

                               тежат и два вързопа

    памуци имитират сняг,

                                умиращият вопъл

    не чува никой в своя смях,

                                 със стъклени играчки

    умира пак една елха

                                 сред празничния кикот…

             ***   ***   ***

 


    Защо се смееш на Смъртта,

                      красиво, мъничко момиче?

    Не знаеш нищо за Света,

                      а вече знаеш да убиваш…


    И още сочния й труп,

                       ухаещ тъй красиво,

    ти кичеш клоните с памук

                       и смееш се щастливо…


     Не се замисляй като мен

                       във никаквия Смисъл,

    живей кат другите и пей!

                        Така ще оцелееш!


           18.12.1995

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Манол Манолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хареса ми. Поздрав!
  • браво... прекрасно стихотворение защитаващо безпомощните елхи..Само да се знае тази коледа съм без елха

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...