Dec 23, 2008, 12:25 AM

Новогодишно убийство

  Poetry » Other
1.2K 0 2

НОВОГОДИШНО УБИЙСТВО


Всяка година в чест на благополучното

завъртане около Слънцето, на уж цивили-

зованата планета Земя, няколко милиона

души убиват няколко милиона Елхи, като

избират, разбира се, най-красивите…

После ги вкарват във къщите си, украсяват

ги празнично и весело танцуват около умиращите им трупове…



   Смехът във празничната нощ,

                             несекващ и безкраен,

   звънят и чашите безброй,

                             пресъхващи на екс!


   Засмяни хиляди лица

                            празнуват тази нощ,

   една умираща елха

                            ухае тъй красиво…


    Гирлянди в клоните блестят,

                               тежат и два вързопа

    памуци имитират сняг,

                                умиращият вопъл

    не чува никой в своя смях,

                                 със стъклени играчки

    умира пак една елха

                                 сред празничния кикот…

             ***   ***   ***

 


    Защо се смееш на Смъртта,

                      красиво, мъничко момиче?

    Не знаеш нищо за Света,

                      а вече знаеш да убиваш…


    И още сочния й труп,

                       ухаещ тъй красиво,

    ти кичеш клоните с памук

                       и смееш се щастливо…


     Не се замисляй като мен

                       във никаквия Смисъл,

    живей кат другите и пей!

                        Така ще оцелееш!


           18.12.1995

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Манол Манолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Хареса ми. Поздрав!
  • браво... прекрасно стихотворение защитаващо безпомощните елхи..Само да се знае тази коледа съм без елха

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...