23 dic 2008, 0:25

Новогодишно убийство

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

НОВОГОДИШНО УБИЙСТВО


Всяка година в чест на благополучното

завъртане около Слънцето, на уж цивили-

зованата планета Земя, няколко милиона

души убиват няколко милиона Елхи, като

избират, разбира се, най-красивите…

После ги вкарват във къщите си, украсяват

ги празнично и весело танцуват около умиращите им трупове…



   Смехът във празничната нощ,

                             несекващ и безкраен,

   звънят и чашите безброй,

                             пресъхващи на екс!


   Засмяни хиляди лица

                            празнуват тази нощ,

   една умираща елха

                            ухае тъй красиво…


    Гирлянди в клоните блестят,

                               тежат и два вързопа

    памуци имитират сняг,

                                умиращият вопъл

    не чува никой в своя смях,

                                 със стъклени играчки

    умира пак една елха

                                 сред празничния кикот…

             ***   ***   ***

 


    Защо се смееш на Смъртта,

                      красиво, мъничко момиче?

    Не знаеш нищо за Света,

                      а вече знаеш да убиваш…


    И още сочния й труп,

                       ухаещ тъй красиво,

    ти кичеш клоните с памук

                       и смееш се щастливо…


     Не се замисляй като мен

                       във никаквия Смисъл,

    живей кат другите и пей!

                        Така ще оцелееш!


           18.12.1995

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Манол Манолов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хареса ми. Поздрав!
  • браво... прекрасно стихотворение защитаващо безпомощните елхи..Само да се знае тази коледа съм без елха

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...