23.12.2008 г., 0:25

Новогодишно убийство

1.2K 0 2

НОВОГОДИШНО УБИЙСТВО


Всяка година в чест на благополучното

завъртане около Слънцето, на уж цивили-

зованата планета Земя, няколко милиона

души убиват няколко милиона Елхи, като

избират, разбира се, най-красивите…

После ги вкарват във къщите си, украсяват

ги празнично и весело танцуват около умиращите им трупове…



   Смехът във празничната нощ,

                             несекващ и безкраен,

   звънят и чашите безброй,

                             пресъхващи на екс!


   Засмяни хиляди лица

                            празнуват тази нощ,

   една умираща елха

                            ухае тъй красиво…


    Гирлянди в клоните блестят,

                               тежат и два вързопа

    памуци имитират сняг,

                                умиращият вопъл

    не чува никой в своя смях,

                                 със стъклени играчки

    умира пак една елха

                                 сред празничния кикот…

             ***   ***   ***

 


    Защо се смееш на Смъртта,

                      красиво, мъничко момиче?

    Не знаеш нищо за Света,

                      а вече знаеш да убиваш…


    И още сочния й труп,

                       ухаещ тъй красиво,

    ти кичеш клоните с памук

                       и смееш се щастливо…


     Не се замисляй като мен

                       във никаквия Смисъл,

    живей кат другите и пей!

                        Така ще оцелееш!


           18.12.1995

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Манол Манолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хареса ми. Поздрав!
  • браво... прекрасно стихотворение защитаващо безпомощните елхи..Само да се знае тази коледа съм без елха

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....