RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)
60 1509
29 авг. 2019 г., 16:39

Новолуние 

  Поэзия » Другая
564 2 1

Изтънялата, крехка луна

кротко падна и

с тихо звънтене

утихна пленена

в прегръдката мека

на Млечния път.

Повелителят древен

на земните дни

се събуди

доволен

и

пропълзя бавно

по лепкавата паяжина – люлка.

Протегна ръка,

разбърка звездите,

придъвка беззъбо

уловената,

сгърчена плячка

и със зорницата

дълго игра.

После изморен и заситен,

усмихнат заспа

Повелителят древен

на дните.

Млечният път

го приласка

и падаща звезда

се стопи и

остана да свети

като сълза

в окото на кроткото бебе.

Целуна я слънцето

и тя изгоря

в новолуние,

за да изгрее

като поредната

нова луна.

 

© Росилина Хесапчиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря! Винаги съм си мислила къде отиват дните ни, дали се трупат в склад някъде из вселената или има назначен Пазител, който вечеря с изминалия ден, залязващото слънце, намалялата луна, отливите на океана...за да започне светът наново и начисто на следващия ден?! Не е ли добре ако изминалото зло просто изчезва в непретенциозния стомах на Чистач и така се преобразува в светлина, енергия, нова звезда?!
Предложения
: ??:??