19 февр. 2014 г., 00:42

Новопредставяне на 19-ий февруарий

743 0 9

Вода и хляб. И кръстът. До пищова.

Едно е верую. А друго свободата.

Не бяха само черните гробове,

нито на майка ми сълзата свята.

 

Защото мойте нощи са тревожни,

защото в смут душата се окаля,

та ето днес ти се представям, Боже!

Не ми горча до днес ни път, ни залък.

 

Признал съм аз смъртта след свободата,

по-ценна от гледеца във зеницата.

Но знайте, че робия за нататък

кове освобожденската десница.

 

Дотук си писал да ти бъхтам друма.

Сполай доброто, àко твърде прям съм.

Представям ти се днес – Васил съм, Кунчев.

Наричаха ме Левски. Други няма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...