19 февр. 2014 г., 00:42

Новопредставяне на 19-ий февруарий

747 0 9

Вода и хляб. И кръстът. До пищова.

Едно е верую. А друго свободата.

Не бяха само черните гробове,

нито на майка ми сълзата свята.

 

Защото мойте нощи са тревожни,

защото в смут душата се окаля,

та ето днес ти се представям, Боже!

Не ми горча до днес ни път, ни залък.

 

Признал съм аз смъртта след свободата,

по-ценна от гледеца във зеницата.

Но знайте, че робия за нататък

кове освобожденската десница.

 

Дотук си писал да ти бъхтам друма.

Сполай доброто, àко твърде прям съм.

Представям ти се днес – Васил съм, Кунчев.

Наричаха ме Левски. Други няма.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...