Вода и хляб. И кръстът. До пищова.
Едно е верую. А друго свободата.
Не бяха само черните гробове,
нито на майка ми сълзата свята.
Защото мойте нощи са тревожни,
защото в смут душата се окаля,
та ето днес ти се представям, Боже!
Не ми горча до днес ни път, ни залък.
Признал съм аз смъртта след свободата,
по-ценна от гледеца във зеницата.
Но знайте, че робия за нататък
кове освобожденската десница. ...