Новото ми лице

Продадох душата си на дявола.

За какво ми е притрябвала!

Само болка и сълзи изтичат от нея.

Отрекох се от вярата, църквата и Бога безлик. 

И какво стана накрая – сам съм.

В бездната на вечността паднат,

сред мрака непрогледен и зли същества,

със сърца по-черни и от моето.

Сред скалите остри черно езеро,

събиращо в себе си човешката мъка,

там, аз видях новото си лице...

Аз съм Бог и Сатана в едно.

Аз съм демона, дявола и закона.

Никой и нищо не е над мен.

Животът ми е убийство,

породено от собствените ми ръце.

Един, двама, трима... спрях да ги броя

Лица се преливат. Защото да ги помня?

Когато всичко носят маски еднакви,

Студени, безизразни, с дупки вместо очи.

Поредна нощ... поредна жертва...

Оглеждам лицето си в локва кръв,

то е все същото – грубо, сурово,

Поглед на хищник по-мил би бил

от тези две мои очи - сини кристали.

Усмивка породиха те в мен,

усмивката, достойна за самия Луцифер.

Да, това е новото ми лице

и повярвай ми, не бих го заменил

дори за цялата любов на света.