Новото ми лице
Новото ми лице
Продадох душата си на дявола.
За какво ми е притрябвала!
Само болка и сълзи изтичат от нея.
Отрекох се от вярата, църквата и Бога безлик.
И какво стана накрая – сам съм.
В бездната на вечността паднат,
сред мрака непрогледен и зли същества,
със сърца по-черни и от моето.
Сред скалите остри черно езеро,
събиращо в себе си човешката мъка,
там, аз видях новото си лице...
Аз съм Бог и Сатана в едно.
Аз съм демона, дявола и закона.
Никой и нищо не е над мен.
Животът ми е убийство,
породено от собствените ми ръце.
Един, двама, трима... спрях да ги броя
Лица се преливат. Защото да ги помня?
Когато всичко носят маски еднакви,
Студени, безизразни, с дупки вместо очи.
Поредна нощ... поредна жертва...
Оглеждам лицето си в локва кръв,
то е все същото – грубо, сурово,
Поглед на хищник по-мил би бил
от тези две мои очи - сини кристали.
Усмивка породиха те в мен,
усмивката, достойна за самия Луцифер.
Да, това е новото ми лице
и повярвай ми, не бих го заменил
дори за цялата любов на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диляна Неделчева Всички права запазени
