Новото ми лице
Продадох душата си на дявола.
За какво ми е притрябвала!
Само болка и сълзи изтичат от нея.
Отрекох се от вярата, църквата и Бога безлик.
И какво стана накрая – сам съм.
В бездната на вечността паднат,
сред мрака непрогледен и зли същества,
със сърца по-черни и от моето.
Сред скалите остри черно езеро,
събиращо в себе си човешката мъка,
там, аз видях новото си лице... ...