25 июн. 2015 г., 18:58  

Нововъзрожденско 

  Поэзия » Гражданская
697 0 3

Всичко е погазено -

         тишина, та смърт.

Бродят само лешояди

         и кълват навръст.

Селото - оглозгано,

         а градът - без кръст,

вие на умряло с глас,

         а камбаните мълчат.

Небесата – сгрочени –

         облаци, та смог,

нито е за дишане,

         нито да летиш.

Тихо е като във гробище,

         в църква без звънар,

без деца са къщите,

         възрастните мрат.

Майките събират в скута си

         на сълзите си плодът.

Счупена до лакътя –

         правдата е инвалид.

Бъдещето - буренясало,

         а косачите му спят.

 

Весела ЙОСИФОВА

2015 г.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Добър ден, Весела!
    Описала си една зловеща картина, която за съжаление е нашата действителност!Имаш много ярки образи и оригинални метафори!
    Финалът ти е като задънена улица:
    "Счупена до лакътя -
    правдата е инвалид.
    Бъдещето буренясало,
    а косачите му спят."
    Поздрав за отличната творба и по-ведър ден ти желая!
  • "Нищо не стои така, както е" - от фолклора!
  • Апокалипсис,бавен и по нашенски.
    Завоите му трудни за изричане,
    надеждите прекършени, разплакани.
    И съхранено право на отричане...
Предложения
: ??:??