Нововъзрожденско
Всичко е погазено -
тишина, та смърт.
Бродят само лешояди
и кълват навръст.
Селото - оглозгано,
а градът - без кръст,
вие на умряло с глас,
а камбаните мълчат.
Небесата – сгрочени –
облаци, та смог,
нито е за дишане,
нито да летиш.
Тихо е като във гробище,
в църква без звънар,
без деца са къщите,
възрастните мрат.
Майките събират в скута си
на сълзите си плодът.
Счупена до лакътя –
правдата е инвалид.
Бъдещето - буренясало,
а косачите му спят.
Весела ЙОСИФОВА
2015 г.
© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
"Нищо не стои така, както е" - от фолклора!
-
Апокалипсис,бавен и по нашенски.
Завоите му трудни за изричане,
надеждите прекършени, разплакани.
И съхранено право на отричане...
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
Описала си една зловеща картина, която за съжаление е нашата действителност!Имаш много ярки образи и оригинални метафори!
Финалът ти е като задънена улица:
"Счупена до лакътя -
правдата е инвалид.
Бъдещето буренясало,
а косачите му спят."
Поздрав за отличната творба и по-ведър ден ти желая!